Български барак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Български барак"brfk"/>
Мъжки български барак
Ръст         = 57 – 69см 
Тегло        = 4-11кг
name="brfk"> Стандарт на БРФК, архив на оригинала от 11 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081011143614/http://www.brfk.org/download/Balgarski_Barak.pdf, посетен на 19 август 2009 </ref>
Характеристики
Козинатвърда, обилна
Цвятжълто-риж
Нравуравновесен, интелигентен
Живот6-12
Произход
Страна България
Година1876 г.
Ползванелов на дивеч
Класификация по МФК
Група6
Секция1
Стандартняма номер
"brfk"/> в Общомедия

Българският барак е българска порода твърдокосмести ловни кучета.

История на породата[редактиране | редактиране на кода]

Българският барак е древна порода с не докрай изяснена история. Смята се, че с идването си на Балканите прабългарите довели със себе си кучета, които по описание приличат на съвременния барак. По-късно за развитието на породата допринасят и ловните кучета на османските турци.

Стандарт на породата[редактиране | редактиране на кода]

Общ вид[редактиране | редактиране на кода]

Българският барак е гонче със среден ръст. Има силно, хармонично тяло с удължена форма.

Важни пропорции: Индекс /показател/ на неговия формат е: - мъжки от 106 до 113 - женски от 108 до 115

Дължината на муцуната е 40 – 45% от дължината на главата.

Ръст: мъжки от 53 до 58 см, женски от 48 до 53 см.

Тегло: мъжки 23 – 27 кг, женски 19 – 22 кг.

Конституция: здрава, суха. Кожа – еластична, без гънки

Характер[редактиране | редактиране на кода]

Българският барак има уравновесен тип нервна система, с жив темперамент и силно развита ловна страст, привързан към своя стопанин и недоверчив към непознати хора. Гласът му е басов и ясен, чуващ се отдалече.

Предназначение на породата[редактиране | редактиране на кода]

Българският барак е гонче, което се използва за лов на дребен и едър космат дивеч. Има добре развито обоняние и чувство за ориентация.

Глава[редактиране | редактиране на кода]

Суха, дълга пропорционално развита спрямо тялото, с дължина около 45% от височината на холката и хоризонтално държана по отношение на тялото, в спокойно състояние.
Череп: Дълъг, средно широк, плосък, достатъчно обемен с плоско чело. Умерено развити надочни дъги. Челната бразда е добре установима при пипане. Добре изразен окципитален израстък.
Стоп: Изразен.
Нос: Добре развита носна гъба с черен цвят, вградена в контурите на муцуната, леко издадена напред. При жълтите екземпляри носната гъба може да е и кафява.
Муцуна: Средно дълга, дълбока, с прав профил до предния край на носните кости, след което профилът към носната гъба е леко наклонен надолу.
Бърни: Стегнати, средно дебели с тъмен цвят не обрзуващи гънки.
Зъби: здрави, бели, пълен набор /42/, резците са дъговидно подредени. Ножицовидна захапка.

Врат[редактиране | редактиране на кода]

Здрав, средно дълъг, с добре развити мускули и без гънки. Разположен под ъгъл 40 градуса към тялото, в спокойно състояние.

Уши[редактиране | редактиране на кода]

Средно дълги, широки, висящи, ниско поставени, със заоблени краища. Меки на пипане, с тънък хрущял. Добре лежащи към главата.

Очи[редактиране | редактиране на кода]

Средно големи, бадемовидни, косо разположени, със стегнати клепачи. Цвят – от светло до тъмно кафяви.

Крайници[редактиране | редактиране на кода]

  • Предни: сухи, здрави, с правилна постановка. Лопатката е плътно прилепнала към тялото и образува с раменната кост ъгъл от 105 градуса. Лактите са разположени близо до тялото и сочат назад.
  • Задни: здрави, успоредни, с правилна постановка и мускулести бедра. Ъгълът между бедрените и подбедрените кости е 130 градуса. Скакателната става /петата/ е добре оформена с ъгъл между костите около 140 градуса.
  • Стъпала /лапи/: пръстите с добър свод и прибрани един към друг, завършващи със здрави нокти. Цветът на ноктите е в зависимост от цвета на космената покривка на пръстите: черен /при жълто-рижото оцветяване на космите на пръстите/ или светъл /при бели лапи или пръсти/.
  • Походка: движенията са плавни. Типични алюри са тръс и галоп.

Тяло[редактиране | редактиране на кода]

  • Горна линия: права, с лек наклон надолу при крупата.
  • Холка: средно висока, добре замускулена. Най-високата точка на тялото.
  • Гръб: прав, широк, здрав, леко дълъг.
  • Крупа: дълга, широка, леко наклонена назад, добре замускулена, малко по-ниска от холката.
  • Гърди: Широк фронт. Добре развит гръден кош, с леко овална форма, стигащ надолу до лактите, с леко извити ребра.
  • Корем: прибран.

Опашка: Ниско поставена, дебела в основата и постепенно изтъняваща към края. При спокойно състояние стига до скакателната става. При възбуда и по време на лов се носи вирната над нивото на гръбната линия в саблевидна форма.

Козина[редактиране | редактиране на кода]

Покривните косми са твърди с дължина 6 – 10 см, леко вълнисти, но не къдрави. Образуват малки кичури по цялото тяло с изключение на носния гръб, ушите, челото и темето, където са по-меки и по-къси. Космената покривка на опашката, предните крайници до лактите, и задните до средата на подбедрието е образувана от твърди, но по-къси косми.

Стопът е окосмен с дълги косми, образуващи „перчем“.
Кожата на горната и долната челюст е добре окосмена и се образуват характерни за породата „мустаци“ и „брада“. Над очите космената покривка оформя „вежди“.
Подкосъмът е плътен.
Цвят: цветът на космената покривка е жълто–риж в различни нюанси, от сламено жълт до тъмно риж. Този основен цвят може да бъде като цялостно покритие или да е комбиниран със сиво или черно–сиво седло. При кучета със седло покривните косми на врата и гърба на опашката може да са оцветени като седлото.
Главата трябва да е оцветена в основния цвят.

Бял цвят може да има по следните места:

  • неголямо бяло петно на гърдите
  • бели лапи
  • бяла ивица на носния гръб и челото
  • ограничени бели петна от едната или от двете страни на муцуната до носната гъба
  • бял връх на опашката

Източници[редактиране | редактиране на кода]