Ягдтериер

Нина 2Нина 2
Новак
34542
Ягдетериер

Ягдтериер е смело и активно куче, което е подходящо за хора, които обичат дългите разходки и движението. Ягдтериер силно се привързва към семейството и заради външния си вид и малкия си размер е предпочитан за домашен любимец.

История на Ягдтериер

През 20-те години на ХХ век група ловци от Германия имали желанието да възстановят първоначалните работни качества на Фокстериера, който по това време вече започвал да се превръща от ловно куче в предпочитан домашен любимец. Опитите за това довели до множество несъгласия в съюза на собствениците на Фокстериери, защото по това време вече се залагало повече на красотата на кучетата от тази порода, отколкото на работните им качества. През 1920 година група селекционери получила от директора на Берлинския зоопарк няколко кученца от породата Фокстериери, които били оцветени в черно и червеникавокафяво. Тези кученца били обявени за дефектни, тъй като съчетанието от черно и червеникавокафяво се смятало за недостатък за представителите на породата.

Кученцата били изключително злобни, но нямали много добре развито обоняние. Затова селекционерите започнали да ги кръстосват с тъмни Фокстериери с добри работни качества. Когато се появявали кученца с друг цвят козина, а не с черен с червеникаво кафяви петна, те били отстранявани от развъждане. Кучетата с дефектния за Фокстериерите цвят козина послужили за създаването на съвсем нова порода ловни кучета, която била наречена Немски Ягдтериер. През 1922 година бил основан клубът на собствениците на Немски Ягдтериери. За развъждане се допускали само Ягдтериери, които отговаряли на критериите за тази порода - да имат перфектно обоняние, да са злобни, силен лай и силно желание за работа във вода и донасяне на плячка.

Стандарт на Ягдтериер

Мъжките представители на породата Ягдтериер стават високи до 40 сантиметра и тежат до 10 килограма, женските са високи до 36 сантиметра и тежат до 9 килограма. Ягдтериерът е с клинообразна муцуна, която завършва с черен нос. Допустимо е обаче носът да е кафяв, това зависи от оцветяването на козината. Скулите са добре изразени, челюстите са силни, с едри зъби. Очите са тъмнокафяви на цвят и не много големи.

Ушите са изправени, но с клепнали краища, и не са много големи. Гръдният кош е добре развит, крайниците са сравнително дълги и мускулести. Опашката е дълга, но се купира на една трета. В някои държави купирането е недопустимо и опашката е в естествената си форма. Козината е къса и сравнително груба на пипане. Козината е черна, тъмно кафява или сивкаво черна, като има задължителни червеникаво кафяви петна на веждите, муцуната, гърдите, на крайниците и под опашката. Допустима е светла или тъмна маска на муцуната, както и съвсем малки бели петънца върху гърдите и по лапите.

Грижи за Ягдтериер

Кученце Ягдетериер

Късата козина на Ягдтериера няма нужда от много сериозни грижи. Достатъчно е един-два пъти седмично да разресвате любимеца си и да следите състоянието на ушите и очите му, за да не се получат инфекции. Най-важното, от което Ягдтериерът има нужда, е възможност да изразходва енергията си и стопанин, който да е готов да играе с него.

Когато Ягдтериерът е още малък, се препоръчва да се играят с него игри, от които той да излиза като победител. Тъй като на Ягдтериера му е заложено да влиза в различни видове дупки, той ще е много щастлив, ако направите тунел от някаква тръба или други подръчни материали и криете вътре предмети, които той да ви донася. Не се препоръчва да събирате Ягдтериера с непознати кучета от едри породи, тъй като по природа Ягдтериерът иска да доминира и ще се опита да прояви лидерство, а това няма да доведе до добър резултат с едри кучета.

Обучение на Ягдтериер

Ягдтериер е умно куче и се поддава на обучение. Той може лесно да бъде научен да донася предмети, тъй като апортирането - донасянето на плячка на ловеца - му е в кръвта. Но колкото и да бъде обучаван един Ягдтериер, той не може да се научи да заема характерната за повечето ловни кучета стойка - с един вдигнат крак и тяло, което е изнесено максимално напред. Освен това Ягдтериер не може да бъде обучен да донася тежък дивеч, защото колкото и да се старае, малкият му размер не го позволява. По време на обучението на Ягдтериер може да се срещнат известни трудности, защото кучетата от тази порода не търпят да им говори с повишен тон.

Но ако започнете обучението още когато вашият Ягдтериер е малко кученце, и заложите на команди, които са свързани с лова, всичко ще върви лесно. Не се препоръчва да се налагат физически наказания на Ягдтериер при неизпълнение на команди, тъй като кучето ще изпадне в пристъп на злоба и после ще ви отнеме много време отново да го вкарате в работна форма.

В такива случаи е по-добре да дадете няколко минути почивка на любимеца си и след това отново да продължите с обучението, като поощрявате успехите му с похвала, погалване или потупване и вкусно лакомство. За да се научи Ягдтериерът да носи плячка от вода, още докато е малък, трябва да бъде воден около различни водоеми, и на брега да се оставя някоя от кучешки му играчки, за да иска да я донесе.

След като кучето поотрасне и вече може да плува добре, можете да увеличавате постепенно разстоянието от брега, като обаче винаги трябва да сте наоколо, за да помогнете на любимеца ви, ако той има нужда от това. Не се препоръчва да разхождате кучето без повод, защото той ще се опита да хване котка или друго дребно животно и най-вероятно ще се изгуби. Добре е ако Ягдтериер има възможност поне един-два пъти седмично да потича на воля, в останалото време трябва да му се осигуряват поне два-три часа разходки дневно.

Хранене на Ягдтериер

Ягдтериерът изобщо не е претенциозен по отношение на храната. Можете да му давате суха храна или консерви за кучета, или да го храните с натурални продукти. Ако храните Ягдтериер с натурални продукти, не забравяйте да допълвате менюто му с минерали и витамини. Не се препоръчва да се дават пилешки тръбни кокали на кучетата от тази порода, но от време на време може да му давате хрущяли и телешки кокали, за да поддържа доброто състояние на зъбите си.

Не се препоръчва да давате на Ягдтериер свинско месо, но е добре да му давате заешко, пилешко, пуешко, агнешко и телешко месо, както и дивеч. Субпродуктите, както и месото, трябва да се дават на Ягдтериер термично обработени. Може да допълвате менюто на Ягдтериер с различни видове зеленчуци - сварени и сурови, със сварен ориз и елда, кисело мляко и различни видове плодове. Не се препоръчва да давате на Ягдтериер тестени изделия, шоколад, прясно мляко, пикантни и солени храни, пушени меса и риба.

Порода Ягдетериер

Заболявания на Ягдтериер

Ягдтериер не е податлив на каквито и да е генетично обусловени заболявания. Въпреки това кучетата от тази порода могат да страдат от инфекции на очите и на ушите, както и от различни видове дерматити.

Любопитни факти за Ягдтериер

Ягдтериерът е универсално куче за лов. Той смело влиза в дупки на лисици и язовци, подплашва пернатия дивеч така, че ловецът да може да го уцели във въздуха, надушва всяка следа на диво животно и върви по следата, докато не го открие. Ягдтериерът смело влиза в студена вода, за да донесе уцеления пернат дивеч на ловеца. Ягдтериер е със злоба, която е заложена в породата, но към семейството, с което живее, той изпитва най-нежни чувства. С пораснали деца Ягдтериер може да играе с часове. Ягдтериерът е убеден, че той е защитникът на всички членове на семейството, затова е недоверчив към непознати и се опитва винаги да защити стопаните си от други хора.

Недостатъци на Ягдтериер

Не се препоръчва да оставяте куче от породата Ягдтериер с прекалено малки деца, защото силните им викове и желанието да играят с любимеца ви, като го дърпат, може да предизвика лека агресия от негова страна. Ягдтериер трудно може да се разбере с домашни любимци, но ако е израснал с тях, има голяма вероятност да се сприятели с други кучета и евентуално дори и котки. Ягдтериерът има много силен и според някои дори стряскащ лай.

Ако го оставите сам дълго време, той ще прояви деструктивно поведение и ще лае с часове. Ягдтериерът може да стане много непослушен, ако не му се дава възможност да изразходва енергията си. Недостатък на Ягдтериера е, че ако го изпуснете от повода по време на разходка, след това може да отнеме часове, докато го хванете. Кучетата от тази порода превръщат всичко в игра и то ще ви допуска съвсем близо до себе си, но така, че да не може да го хванете, и ще мисли, че ви е много забавно.

Ако желаете да си вземете кученце от тази порода, разгледайте нашите обяви за ягдтериер.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest